Аз не вярвам на лятото топло.
Ще отмине съвсем без следа.
В неотронил се есенен вопъл
ще е ехо от миг полудял.
И на пролет измамна не вярвам.
Прелъстява унили души.
Скрили сетност сред тъмна дъбрава,
дето всичко най-светло руши.
Само зимата нивга не мами.
Обещава тя бялата смърт.
И самотен в полето й нямо
приседни. Пробуди се отвъд!