Разкъсах времето, в което теб те нямаше
и наредих си пъзел от остатъци -
от спомени, усмивки и ухания,
в които изрисувах капки щастие.
Разнищих самотата на конци
и я превърнах в топъл пуловер
за някои от бъдещите дни,
в които няма да си мой.
Разплетох и вината от очите,
и я превърнах в шарена пътека -
по нея ти ще идваш да ме видиш
и ще ми носиш глътчица утеха...