Пристигам пак с дъжда звънтящ в стъклата,
с ръцете си прегръщам пролетта...
Краката ми не стъпват по земята -
танцувам ... Самодива с теб сега.
И моля мрака тихо да приседне
до прага на напиращия ден,
за да запазя онзи страстен шепот
дъха на ласка, там в нощта стаен.
И искам да заключа твойте мисли,
да те омая в щъркови ята.
Поток да ти даря - за теб да блика...
Венец изплитам с клони и цветя. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse