15 oct 2018, 7:46

Самодива съм 

  Poesía
541 1 5

Днес съм безпаметна.

Вървя през росната трева

и се моля за пречистване.

Не искам да се връщаш в паметта ми –

не искам...

но всяка фибра от моето тяло

се е напоила с твоя мирис.

Лягам в росната трева,

бялата ми роба се напоява –

самодива съм...

но самодива със скъсана риза  -

не мога да летя...

лъчите на слънцето прижариха нежната ми кожа -

станах по-твърда...

вятърът изсуши ризата ми и отвя мириса ти.

Ще мога  отново да летя...

© МД Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??