Самодиви
Пълнолунието свети.
Слънце сякаш грее!
Плитки са сплели
самодиви в хора.
Покрай клади
от огън играят, играят...
Този свят нереален
сякаш от мъгла е направен.
И тръпне душата.
Като вампир се вторачи
в самодиви красиви,
но загадъчно страшни.
Върху огън играят,
но живи тук витаят!
© Мина Конарова Todos los derechos reservados