11 feb 2013, 12:49  

Самодивска факла 

  Poesía
849 0 21

---


Ех, да не бях ти отпила водата,

дето поднесе ми в длани горещи.

Днес ви проклинам — и теб, и Луната —

кръгло-нахална ми свети отсреща...

 

Сън самодивски в несбъдната притча —

булчински свян, под литака пресукан.

Ленът на бяла стихия прилича,

мълком постлан във дъжда, под капчука.

 

Извор пресъхна, очите ми — пълни —

бистър чеиз върху ялови ракли.

Ти си последната бедствена мълния —

пламнах по теб!

Изгорях като факла!

 

 

---

© Станислава Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??