Ала (Алена)
7 28
9 sept 2009, 13:44

Самодивска молитва 

  Poesía » De amor
1092 0 5

Съблякох самодивската си риза

след нощното хоро край твоя сън.

Оставих я. Дано да я откриеш!

И се прибрах, когато съмна вън.

 

Така съм уморена, мой любими,

да идвам тихо само през нощта

когато сънем - съниш мойто име

и ме забравяш - дойде ли деня.

 

Орисан си да любиш самодива.

Спомни си! Не е просто сън.

А ризата ми - намери я! Изгори я!

За да остана с теб, когато съмне вън.

© Алена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??