2 nov 2007, 14:42

Самодостатъчна 

  Poesía » Filosófica
1054 0 6
Тъгата сама те поглъща понякога
като ненаситен звяр - гладен за още
и всяка тишина, живяла в тебе някога,
превръща се във вик или във вопъл, нощем.
Мъката прави те своя покорна робиня,
обладава те като чудовище,
излязло от сенките на мрака.
А любовта е онази безумна богиня
и да принесеш пак себе си в жертва
тя чака.
Но по-добре е да бъдеш неверница дива,
която единствено в себе си вярва. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??