beti
421 4580
15 may 2015, 21:34

Самоирония с чувство за х(т)умор 

  Poesía
879 1 7

 

Всъщност смешна се чувствам понякога
и под ноктите дращя безмълвно
друг път всички метли са ми мярката

да замитам плътта ти попътно…

 

Сутрин свивам мечтите си в дрешника

върху сакото пониквам в илик

закопчаваш ме делнично в принципи

да закърпя тъгата си в плик

 

да се пратя в гори тилилейски

(белким свикна с това че не ставам)

змей-горянин да грабне сърцето ми –

то и без туй отдавна го няма…

 

Аз съм смешна и дращя под ноктите

в малък тумор живея от ляво

всяка вечер се беся с очите ти

да прелея от пусто към празно…

 

 

 

 

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря!
  • Поздравления много добре е написано .☺
  • Браво, Бети!
  • В нас си е Дочка, и слава Богу!
    Благодаря ти!

    ... за илюзиите си много права...

    Белла!
  • "змей-горянин да грабне сърцето ми –
    то и без туй отдавна го няма…"

    Всяка приказка почва с предчувствие
    Всяка приказка свършва с награда.
    А във ляво се трупат илюзии,
    че детето е винаги в нас.

    Аплодисменти, Бети!
Propuestas
: ??:??