Една копринена ръка
във грубата ми длан,
въглен жив ли аз държа
или душата на жена?
През капилярите ми
топлина прониква,
по вените се разпилява
в мен,
а сърцето свито
във гърдите
тихо стене, изпепелява
се съвсем ...
О, живот ... и тлен ...!
© Валентин Василев Todos los derechos reservados