2 jul 2007, 23:50

Самота 

  Poesía
738 0 0
Самота.
Улицата е пуста -
не трепва ни звук, ни смях.
Самота, мъгла гъста...
Хората потъват в грях.
Облаци зловещи
погубват нежния зов
за спомени горещи
от искрящата любов.
Душата е сломена,
не усеща радостта.
От мъката пленена ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Димитрова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??