17 ene 2007, 13:19

Самота 

  Poesía
1189 0 12
 Очите ми молят за помощ,
мисълта ми търси утеха...
а самотата поема мощ
и нозете губят свойта пътека.

Ръцете ми търсят прегръдка,
сърцето ми тихо проплаква,
 обвива се  само във мъка,
изплетена от абсурдна загадка.

Душата ми тягостно стене
и моли за свойта пощада,
че трябваше вместо да тлее -
да изгаря във луда наслада.
 
Очите, ръцете, душата ми
догарят със вик за спасение,
но проклета е съдбата ми
да бъда САМОТА със тебе...

© София Ленова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??