12 abr 2008, 9:19

Самота 

  Poesía
701 0 3

Пак останах

аз самотен.

Ти дори

на приятелството

сложи края.

Но за теб това

проблем не е.

Друг сега

до теб ще застане.

И аз след време

може би ще те забравя.

Но дотогава аз

пак във сенки ще се крия.

Само бялата Луна

за моята тъга ще знае.

А пред всички други

зад фалшивата усмивка

самотата ще прикрия.

© Павел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • благодаря но искам да ви кажа, че вече не вярвям само на приказки а на действия
  • Истинските приятели са приятели до край независимо какво се е случило и дали го показват! А стиха ти ми хареса.Браво!
  • Искам да те поздравя за чудесния стих.Ако ти трябва приятел с който да поговориш аз винаги съм на среща. БРАВО!!!
Propuestas
: ??:??