6 dic 2007, 20:27

Самота 

  Poesía » De amor
827 0 5
Такава е моята съдба,
да съм тъжна и сама,
душата да е вечен мрак и празнота.
Любовта е само красива легенда
за жена като мен,
никога обичана и грубо обиждана.
Очите ми, за любов горящи,
жадуват други две,
но няма ги, накрай света някъде са те...
Може би така ми е отредено,
сърцето да е ранено,
в очите да блести тъга, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита РаНгелОва Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??