Когато отново прибера се между

четирите стени на стаята ми...

Отново идва самотата, облечена в сълзи

и чакам с надежда някой да отвори вратата,

но само скръбта е там, зад нея...

Гледам и чакам поредната болка,

поредните сълзи, и поредните лъжи,

изречени от на някого устните...

Излезли от него и атакували моята

невинна детска душа... Отново очаквам

поредния удар от съдбата...

Нямам вече сили да се отбранявам,

нямам вече сили да остана тук...

нямам вече сили да се боря с това,

което в мен вилнее... всичко руши...

разбива на парчета и остава само

хаоса на нощта и някакви стъпки,

които чувам... в нощта!...

Как мечтая, ако знаеш, твоите да са,

но как да искам нещо като любовта,

когато то носи само тъга...

И разбива моите мечти и остават

само сълзите да светят в нощта!

Коледа е, а отново нищо не желая,

все ми е едно дали ще съм тук на света

или заспала в мъртва тишина,

в прегръдката на смъртта,

като малко дете, което се ражда,

плачейки в нейните ръце,

тя ще ме прегърне и аз ще заспя

в хладен смъртен сън сега.

Пусто е навсякъде около мен,

а в душата ми няма огън да стопли

всички мои сетива... Там, замръзнало е,

дори свещ не проблясва,

дори и фалшива светлина..

Просто, защото тъжна съм,

както винаги и сега...

Не мога да живея с тези рани,

които животът ми причини

и сърцето ми без жал изтръгна,

без дори да помисли затова,

че аз съм просто едно момиче,

което търси нещо по-различно

от сълзи и поредните лъжи!