lyr (Румен)
31 359
16 ago 2007, 8:32

Самота 

  Poesía
2043 0 4
Само тя ми остана сега
единствена спътница в живота -
безкрайна, мрачна самота,
безотлъчно с мен като голгота.

Казват, че красив съм бил - не вярвам,
защо съм тъй самотен?
Казват, че добър съм бил - не вярвам,
романтик съм аз греховен.

Аз питам Ви, кажете,
къде ли толкоз бъркам
и моля Ви, не ме жалете -
без туй съм аз изгубен.

Топъл океан е моята душа,
аз търся те, любов, от малък,
но пак тъна в самота -
гасна в мрачния си замък.

И търся моята принцеса
с усмивка и любов да ме дари.
Ще й подаря цялата си нежност,
името й ще изпиша в морските вълни.

Любовни стихове в пясъка ще изваям,
душата й ще глезя до безкрай,
на усмивката й мила ще се радвам -
това ще бъде моят земен рай!

Къде си ти, принцесо, защо те няма?
Къде да търся, моля те, кажи!
Да пребродя ли за теб безкрая -
готов съм, свършиха ми всичките сълзи.

Ще те търся, но и ти ела,
сред звездите двама да сме.
Намери ме - очите ми са нощта,
скрити в клони ръцете ми са.

© Румен Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Защо търсиш любовта?Тя вече е при теб.Самотата е любов.(макар и малко мрачна).Имаш чувството,просто липсва субекта.Но дори и без субект,любовта я има
  • Дано да я намериш скоро!Поздрав!
  • Който търси,намира
    Имай сили,тя ще дойде!
    Вярвай!
    Поздравления!
  • Ще я намериш,защото енергията на стиха ти е силна...Успех!
Propuestas
: ??:??