9 oct 2008, 19:01

Самота... 

  Poesía » De amor
854 0 1
 

Даваш ми ключ към сърцето,

но ключалката е вече сменена!

Отваряш врата към душата,

но тя е за друг отредена!

 

Към тебе протягам ръце,

но съдбата ме тегли назад!

Подхвърляш целувка студена,

а студът се превръща във ад!

 

Тъй капка по капка изгаря душата...

... Гори и надеждата,

вече сломена, а не зная

как да я върна назад.

 

Танцуваме двама, но ти си далече...

... Далече остава всичко пред нас.

Прегръщаш ме страстно, а после угасваш.

И малко по малко угасвам и аз!

© Константинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??