Самота

rumbic (Руми)
330 4589

24 abr 2012, 13:05

Poesía » Otra

574 1 0

С мълчание докосвам синевата,

където птиците летят сами,

изгубена в безкрая на земята,

преследвам своите мечти!

Ще спра за малко във съня ти,

ще те целуна просто ей така

и ще си тръгна мигом...

преди да си усетил любовта!

И ще се лутам във безкрая все сама

и като сянка бързо ще минавам!

Ще те докосвам нежно, но с тъга,

усмивката си винаги ще ти дарявам!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.