Как лошо е, когато теб те няма,
когато чувствам как дъха ми секва...
А в сърцето зее празна яма,
в която ехото ми пак отеква...
Как трудно е когато сЪлзи лея,
а теб те няма, за да ги изпиеш,
когато нямам сили аз да пея,
а гласът ми е гробовно виещ...
Как мъчно ми е като искам,
с прегръдки да ти осветя лицето,
да изтрия всяка тъжна бръчка,
която ти грози сърцето...
© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados