Самотата в моето сърце
е като птица без криле,
която никога няма да отлети,
защото без криле невъзможно е, нали?!
А ако птица не може да лети,
по-добре с живота да се раздели,
защото ако от земята не може тя да се откъсне,
сърцето й от мъка ще се пръсне.
Единственото място, където ще може да лети,
е ако душата й в рая отлети.
Единствено там ще бъде тя щастлива
и душата й от мъка няма да се свива.
Единсвено там ще може да докосва тя небето
и любовта ще е вечно жива в сърцето,
и няма вече от самотата тя да се страхува,
а единствено на свободата тя ще се любува.
- И няма да съм вече аз сама,
нали със мен е слънцето - казваше си тя,
ще летя към него - нищо, че е толкова далече,
любовта ще ми помага, нали със мене тя е вече.
И когато слънцето достигна,
не искам повече в живота нищо да постигна.
За това искам в птица аз да се превърна
и живота си изцяло аз да преобърна,
и да я няма вече самотата,
както и птицата веч я няма на земята.
© Наско Todos los derechos reservados