Аз не съм сама, самотата пак е с мен.
Няма я онази топлина, само вятърът студен
сковава ме, боли, но аз мълча.
Няма с кого да споделя.
Усещам само собственото си дихание
и чувам зловещото мълчание.
За утеха идва първата сълза и сякаш вече не съм тъй сама.
Ето, идва втората, но... не мога!
По-добре да съм сама, отколкото да плача в самота!