Вятърът пее

вън свойта зла песен,

бури и хали - танцуват в сърцето разбито,

самотен отново

с вой на надежда,

във храма под иконата свята

главата си свеждам.

За прошка да моля,

но дали заслужавам,

устата молитва изрича с надежда убита,

ръката трепереща -

свещта догаряща стиска,

и се питам,

дали имам шанс,

дали има за мене надежда.

С очи празни и тъжни,

събрали само сълзите,

прага на храма светъл отново прекрачих,

с разбито от болка сърце,

с надежди убити.

Вятърът пее

вън свойта зла песен,

бури и хали -

танцуват в сърцето разбито,

сам отново,

с вой на самотник,

във храма под иконата свята

главата си свеждам.