anka-dimitrova (Анка Келешева)
346 458
13 ene 2011, 12:59

Самота 

  Poesía
476 0 5

Не знам престъпница по-страшна от тази с име САМОТА.

 

 

      САМОТА

 

И добре да живее, човекът разбира,

че дори в пълна къща със весела глъч,

самотата е страшна, че тя  те убива

и гасне в очите ти сетният лъч.

 

 

Запълнен, денят ти несетно минава -

с децата в игрите, със  песни дори,

но вечер кошмарът косите изправя

и самотата идва да те мори.

 

А твоята стая е толкова сива,

леглото до тебе тъй пусто стои.

И няма я, няма мечтата красива,

часовникът бавно стрелките върти -

 

запиташ тавана, съвет му поискаш,

а той, начумерен, надменно мълчи.

За сън ти си жадна, очите си стискаш,

очакваш гальовните дневни лъчи.

 

Щом съмне отново, кръгът се затваря -

денят е добър, а нощта е кошмар.

Отново, отново се всичко повтаря,

как тежко е сам да си, сам, без другар.

 

О, нощи самотни, кошмарни, безсънни,

не идвайте вече тревожни при мен!

Вървете далече - в простори бездънни!

На мен оставете лъчистия ден!

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви, приятели, и за милите думи, и за съпричастността , и за добрите пожелания.
  • Нека нощите ти никога да не бъдат самотни и безсънни! Поздрави за прекрасния стих!
  • Поздрав, Ани! Силен и трогателен е твоят стих!
  • Здравей
  • Трогателна молитва и откровение..
    Толкова е близо до мен това усещане.
    Преживала съм такъв период, знам колко е страшно и ти си го предала много сполучливо в стиха. Знам обаче и това - самотата си отива, на нея също й омръзва да стои самотна
    И тръгва да си търси на друго място лек за скуката.
    Направи го и ти
    Прегръдка!
Propuestas
: ??:??