Самота

               Свикнах отдавна с лятото да си тръгваш!

               Свикнах отдавна с мрака да се измъкваш!

                Да чакам с часове, с дни, със сезони и всяка нощ

                да ме сменяш със нови!

               Свикнах с вятъра да се повивам, свикнах със сълзи

               в очите да заспивам... свиквах така до пролетта,

               до твойта поява на сутринта!

               Днес любовта ми е чаша - може би пълна, може би празна...

               Днес тя е сълза - може би от болка, може би от самота!