27 nov 2009, 9:00

Самота 

  Poesía
626 0 7

Самота

 

Загръща се слънцето

и бавно потръпва в мъгла,

неусетно заспива земята,

покрита с мрежа от сива тъга

и звуците гаснат полека,

потъват и те в самота.

А някъде там

сред стоновете на есента,

сред безлюдните улици,

превзети от тишина,

сред тонове от самота,

топлината на някого,

остава да чака,

една малка душа.

 

© Мартина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??