23 jul 2017, 12:13

Самота 

  Poesía » De amor
427 1 12

Къде са чувствата?

Дали са остарели,

не искат да вървят

по моя път

или от измамите

са толкоз загрубели,

заровени от спомените

вече спят.

А Любовта?

Онази в пламък

изгаряща, рушаща

буря и порой,

мечтите от които

сътворявах замък,

дъхът ти парещ

беше мой.

Сънувам всяка вечер

видения далечни,

слънцето залязва

в пурпурна следа

и твойте стъпки,

бледи и последни,

а аз вървя по тях,

обзет от Самота.

 

Юли, 2017

Варна, Гавраил

 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Носталгично и тъжно...къде изчезна желанието да се научиш да пееш? Поздрав за стиха.
  • Любовта носи и тъга...
    Познати състояния споделяш, Гавраил, и постигаш внушения.
    Хубав стих!
  • Дочка,
    самотата има много имена
    но винаги римувам я с жена.
    Много ми допадна начина по който коментираш стиха ми!
  • тя, самотата има много имена,
    и много пътища към нея водят
    Постлани с липси, с чувство за вина
    и стъпки на избягалата обич...

    И аз харесах...
  • Виолета,Велин,Павлина,Албена,василка,Ивелина,Иржи,благодаря за присъствието ви като ви желая хубава неделна вечер.
  • Пожелавам ти,Гавраил,това чувство да е само зарад добрия стих,да не ти се случва лично...Всъщност, мисля,че мъжете никога не са самотни...т.е по-бързо го преодоляват!
  • наистина добре си описал това чувство- Самотата... Стана ми и на мен самотно, Гавраил...Поздрав!
  • И аз харесах. Поздрави!
  • Чувствата не остаряват, Гавраил!... Както и душата!... Потърси отново любовта!... И ще я намериш! Прекрасни стихове! Поздрави!
  • Гавраил,поетичният ти стил е завладяващ, макар и малко тъжничък. Но аз ти пожелавам скорошно "оздравяване". Вярвай, ще се случи...
  • Гавраил, страхотен е стихът!!! Там някъде са твоите чувства, намери ги! Поздравявам те!
  • Прекрасно е, Гавраил. Тъжно е, но много красиво. Поздрави от мен.
Propuestas
: ??:??