28 mar 2018, 2:43
Самота
Отпих от пълната чаша,
отпих си глътка една
и в сивите сенки на здрача,
съзрях самота, самота....
И спускат се облаци сиви,
небето черней се самó,
дъжд за другар ще повика
да нощуват си двама в едно.
И в леглото от облаци пухени
да се сгушат на малко кълбо,
Как да трае сърцето човешко
да будува до късно самó?
отпих си глътка една
и в сивите сенки на здрача,
съзрях самота, самота....
И спускат се облаци сиви,
небето черней се самó,
дъжд за другар ще повика
да нощуват си двама в едно.
И в леглото от облаци пухени
да се сгушат на малко кълбо,
Как да трае сърцето човешко
да будува до късно самó?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión Registrarse© Стефка Брайнова Todos los derechos reservados
Propuestas
© 2003-2025, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
