Самота
Самотни сме... това ни е съдбата
и сякаш сме със вързани очи
едва усмихваме се даже на децата
не вярваме във техните мечти
Такива сме... животът ни научи
не дава даром нищо той на нас
и някой ако щастие получи
проклинаме го заедно... на глас
Такива сме... а някога не бяхме
летяхме върху нашите мечти
какво ни стана... може би прозряхме ...