24 nov 2006, 21:40

самота 

  Poesía
832 0 2
Река тече спокойно в свойто корито.
Залеза гасне смирено.
Аз пак съм сама и самотна,
далече от хорски очи.
Скоро ще дойде и мрака,
с които ще огаснат и мойте мечти.
Аз съм птица самотна летяща над тази река.
Аз съм корапче старо,
само,
безполезно,
което се носи по течението
на тази спокоина река.
Аз съм сирена на влак отекваща в самотен каньон!

© Гергина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??