Самота, моя самота

28 mar 2007, 22:11

Poesía

706 0 5

Самота, моя Самота...
приятелко добра...
само ти ми оставаш накрая...
само ти не ме предаваш...

Как винаги си ми вярна, Самота...
как успяваш да не бягаш...
А аз те гоня, казвам ти "махай се",
но ти се връщаш... отново...

Усмихваш се тъжно... разбиращо...
Не задаваш въпроси...
не питаш боли ли...
Просто целуваш сълзите ми,
прегръщаш ме нежно...
и пак успяваш да възродиш мечтите ми...

Ела, Самота, моя приятелко добра...
прегърни ме... утеши ме...
остани... остани, Самота...
само ти ще си с мен до края на света...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Alyaska (Суси)

2007-03-29T00:32:58+03:00

Прекалено е тъжно, но ми харесва!
Morgana (Ди)

2007-03-28T23:12:24+03:00

Благодаря ти, че четеш стихотворенията ми!
Романтик (Христо Костов)

2007-03-28T23:09:58+03:00

Тъжен стих, Диана!!! Но ми хареса!!! Поздрави!!!
Morgana (Ди)

2007-03-28T22:32:41+03:00

Благодаря ти от сърце
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2007-03-28T22:26:31+03:00

Прекрасно е!
Самотата ще е с теб,до момента до който ти я търсиш!
Стихът ти ми хареса много!