Самотата разбивам във шейкър с надежда
и някак по-малко горчи.
Предизгревно мракът във мен се разрежда
скицирайки светли лъчи.
Отпивам отново, премигва ми фейса:
- Приятелко, как си кажи?
И без да подгоня поне два-три рейса
сърцето щастливо тупти.
Тъгата отстъпва и грейват усмивки.
Усмихваш се зная и ти.
И вече са много, са много по-пивки
с теб моите нощи и дни.