Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
19 abr 2008, 18:58

Самотата... 

  Poesía
4548 0 39

*          *          *

 

Самотата ми е смесена с умората,

животът ми тежи като олово.

Заглеждам се в усмивките на хората

и търся те в лицата им отново.

Самотата е навред около мене,

тъй властна, като зъл велможа

върлува, бие ме със времето

и лепне по треперещата кожа.

Самотата, аз я срещнах много пъти,

познавам я, за мене тя е стръв,

тя всяка вечер погледа ми мъти,

живее в мен и в мойта кръв.

Самотата, който я познава,

той само знае как горчи,

как тихичко те носи към забравата

и в тишината покрай теб мълчи.

Самотата ли? Познавам я добре,

със мене се събужда и заспива,

тя кара любовта ми да умре,

но споменът за тебе я убива!

 

*          *          *

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Помни, човече, помни!
  • Прекрасно адаш... Но ти къде си? Липсваш ни...
  • Темата за свободата не може да се изтърка, тя просто живее сред нас хората...защото малко са тези, които могат да останат насаме със себе си дълго време.
  • "Самотата ли? Познавам я добре,

    със мене се събужда и заспива,

    тя кара любовта ми да умре,

    но споменът за тебе я убива!"

    Страхотно!Аплодисменти, Вальо!

  • Тази самота...кого ли не навестява...?! Браво, Вал!!!
  • Много истински и тъжен стих!
    Но ми допадна!
  • Tomad (Тома )- Така е брато, ама дето се вика, то нетретирана тема не остана! Няма да измисляме - топлата вода я?! К'вото такова - важното е от кой ъгъл ще се погледне старата-нова тема!
  • Познавам я добре,

    със мене се събужда и заспива,

    тя кара любовта ми да умре,

    но споменът за тебе я убива!

    Много познато,да! Много истински стих.
  • Самотата, който я познава,
    той само знае как горчи,
    как тихичко те носи към забравата
    и в тишината покрай теб мълчи.

    ей тва ме изкефи, ама тая тема за самотата нещо ми се изтърка леко. Поздрав!
  • Даа, познато нещо е самотата... Дано се измъкнеш по-бързо от хватката й!
  • "Самотата, който я познава,

    той само знае как горчи,

    как тихичко те носи към забравата

    и в тишината покрай теб мълчи."
    Личи си, че я познаваш истински...
    Пожелавам ти да я прокудиш извън твоята сетивност, за да запазиш любовта вътре дълбоко в себе си!
    Поздрав!
  • Оооо, мерси! Бяхте много мили. Благодаря ви искрено на всички спрели се при мен за малко!

    А Регина (Радост Даскалова) аз бих променил, (само хипотетично де!) последния ред на тази страхотна иначе твоя визия за нея.

    "Самотата ме хвана за гърлото,
    стисна(ла) пръсти, присвила очи.
    Вече знаех, че няма отърване -
    и изпих я до дъно, макар да горчи..."

    Не заради друго, но понеже си падам много по...точната рима!
  • Много ми харесва !!!Поздрав!
  • "Самотата ли? Познавам я добре, "-малко или много я познаваме всички но малко магат да го кажат така добре като теб.Поздрави.
  • това стихотворение ми хареса!
  • "Най-извратената самота -
    сам сред милиардите себеподобни"
    Из "Втора самота", К.Павлов
  • Тежък стих.
    Много тежък!
    Но хубав!
  • Да, самотата тежи, но такива прекрасни стихове се раждат, когато човек е насаме със себе си. Поздравления!
  • Знаех се, че мога да се гордея и хваля с теб! Страхотен изказ....и ако стихът ти няма посвещение...сякаш е писан за мен /целуната от вледеняващата самота/
  • Комплименти!Напомни ми едни мои визии за нея...
    ------------
    Самотата ме хвана за гърлото,
    стисна пръсти, присвила очи.
    Вече знаех, че няма отърване -
    беше жадна да пие сълзи.
  • Самотата понякога е хубаво нещо, поне за мен! Но само понякога разбира се! Поздрави за хубавия стих и кажи ми откъде намираш такова вдъхновение, че всичко, което пишеш е толкова хубаво?
  • Обичай Самотата като момче,
    което не знае да обича...
    Дори и "празното" нейно сърце
    ще се умори подире ти да тича...
    Все някога...

    Прекрасен стих си сътворил. Наистина докосва...Красив празник утре!
    Поздрави !
  • самотата лепне и иземва!просто вдигни очи и е се усмихни на Деня!утре...някога отново ще си щастлив!!
    прекрасен стих!
  • Самотата...,който не я познава е щастливец.Утре е цветен празник -забрави останалото. Поздрави!
  • Поздрав,Валентино! Много добър стих!
  • Валентино, поздравлевия за чудесния стих!!!
    Да, знам как боли! Но знам и колко силна съм, благодарение точно на самотата.
    "Не бой се ти от самотата -
    само при силните пристига тя."

    Браво!!!
  • Браво
  • Стиха ти...много,много ми хареса!Поздрав!
  • страхотен си,приятелю....
    шапка ти свалям!!!
    тази тъга не е за тебе...махай я!!!
  • страшно въздействащ стих
  • Поетът нивга не е сам.
    Когато се обгърне с безнадеждости -
    една усмивка е достатъчна
    да бъде там...............
    и тя ще си проправи път във мрака като паяче.............

    Поздрави от мен..........
  • Лирическият е щастливец! Поздрав, Валентино!
  • Вълнуващ стих!!! Тежък! Пази спомените!
  • Браво, Валентино!!!
    Макар и тъжен, стиха ти е прекрасен!
  • Страхотен стих!
    Тежък стих!
    Стих който ще докосне всеки, защото всеки от нас Я познава (самотата).
    Понякога тя е приятна компания, а понякога - ненаситна пиявица..
    Поздрав
  • ...добре е, че пазим хубавите спомени, които я убиват...
    Вълнуваш, приятелю...как само вълнуваш...разлюлявяш сърцето ми...
    с обич, Валентино. Прекрасен стих!
  • Тъжно е!
    Но отново перфектно поднесен стих!
    Поздрав!
  • Ех,самотата...Наистина "тежи като олово",но стихчето си го бива.Поздрав!
  • Тогава лирическият герой да пази този спомен!
Propuestas
: ??:??