15 ene 2008, 9:29

Самотата 

  Poesía » De amor
1108 0 1
В окото сълза изчезва сега.
Миг самота, отлита и тя.
Сърцето ридае, но кой не го знае.
Вървиме сега, напред в самота.
Миг тишина, безмълвна лъжа.
Любов ли бе тя, не казвам сега.
Предателство страшно, самотно и тясно,
остава сърцето и то е, което ранява детето.
Бягаш незнайно къде, самотно остава малкото дете.
Детето, което се крие там, където ти си скрил сам сърцето.
Сърцето, което дето е скрило, когато е решило.
Миг самота, миг тишина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Заразно Зло Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??