19 ago 2009, 23:42

Самотата 

  Poesía » Otra
846 0 4

Вятърът подхвана тази песен,

остави дяволи с пречупени крила,

а очертанията на участ бледа

откроиха се безмълвно във нощта.

 

Бродейки, тя търси и намира,

само жертви с безгранична самота,

на която непосилните окови да положи -

граница, незабележима под снега.

 

Оковите, сприятелили се с водата,

с времето не хваща ги ръжда,

безпощадно тя разсича самотата,

превръщайки я в заледена светлина.

© Ася Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??