danda (Даниела)
358 1120
1 mar 2012, 22:25

Самотата на огъня 

  Poesía » Otra
835 0 9

 

Няма изход.
Всеки път ме връща в пожара.
Какво ми остава?
Да се погледна в очите, да тръгна навътре?
Какво ще открия? –
Сърце, зад сто катинара
и щом ги отключа –
отново пожар,
а сърцето ми – въглен.
И дим.
Много дим от клада на рани.
Знам,
с голи ръце ще събирам горещите кости.
Тук въздух не стига.
Той, въздухът, само разпалва...
Когато съм в себе си, спирам да дишам.
А после?
И тази пътека е огнена,
нозете ми парят.
Небе?
Небето е в пламъци,
пали ги залезът.
Търся очи.
Наоколо само самотни пожари.
И много души.
Бели души.
Самотата на огъня и тях не пожали.

© Даниела Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??