SlAdUrKa^S^KuKu (Теодора Николова)
29 136
31 mar 2008, 13:52

Самотата ражда болка... 

  Poesía » Otra
806 0 3

Отново стаята в тази нощ е празна,
студът сковал е малкото сърце
и ето самотата тъй омразна,
оставя белег върху моето лице.

И тъмнината в душата ми нахлува,
а спомените ми отново се завръщат,
мига, в който ти дойде... и се сбогува...
а болките отново ме прегръщат...

Крещя сега и писъците ми раздират мрака,
но в този час за мене никого не го боли,
а утре пред вратата някой мен ще чака...
но ще намери само моите сълзи...

© Теодора Николова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • много силно-дано е само поезия ,а не истинска болка!
  • Вдигни глава!Не падай духом никога!Всеки се чувства малко или много самотен!Всеки е преминал през болката не веднъж,просто трябва да намериш сили да вървиш напред!
  • Силно, въздействащо, много истинско и пропито с чувства (в тъмна краска за съжаление)- но точно в твой стил, Теди! Може би пък ти върви да пишеш само тъжни стихотворения- но това е без значение, продължавай в същия дух! Всеки път, когато чета нещо твое потръпвам
Propuestas
: ??:??