29 oct 2016, 14:02

Самотен Баща 

  Poesía » Civil
477 1 1

 Самотен Баща

 

Къде си, тъй любима някога за мен Жена, 

къде отиде Ти, къде отиде Любовта? 

Кълнеше се че ще бъдеш вечно Моя, 

сега къде живееш си живота, своя? 

А бе за мен Една, Любима и Жена, 

от нашето щастие родиха се деца, 

две красиви прекрасни същества. 

Какво да им кажа, къде е майка им сега, 

а те растат и питат за това и онова. 

Дали си мислиш ти за тях понякога?

Сигурно... Защото ти си ги родила, ти си майката. 

Порастват с Татко си с много тъга, 

говорим си за миналото. И за някога. 

Големи са вече и към момичета поглеждат, 

те са красавци и по тях те се заглеждат. 

Разказвам им за Жените и за Любовта, 

за тази любовна магия Една. 

Да намерят истинската за тях жена, 

за да бъдат заедно в радост и в нищета. 

Да обичат и уважават жената така, 

че децата им да нямат тяхната съдба. 

© Валентин Миленов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??