Страннен тип живееше над мен
в старата, проскърсваща, шептяща къща.
Можех да го чуя как ходи, тропа и пуфти,
сам на себе си да си говори,
сам със себе си да спори.
Изглежда, че му беше тежко, когато сам-самичък
разхождаше се напред-назад по тротоара…
И въпреки, че често изглеждаше ми кисъл
с мен той винаги дършеше се добре,
поздравяваше ме все любезно,
но все един такъв тих.
С него аз така не се и сприятелих. ...