12 abr 2007, 11:34

Самотен ден 

  Poesía
634 0 1
Толкова самотен ден и е мой.
Самотен днешен ден в мен съществува.
Ден самотен, приятел си с тоз покой.
Самотен ден с мен общува.
Най-самотния ден е тук - сега,
не искам вътре в него да остана.
Изчезна цветната дъга.
Срещу самотният ден с усмивка ще застана.
Толкова самотен ден и съществува.
Това е денят, в който не ще се изправя.
За тишина и мен той бълнува.
Толкова самотен ден дали ще се оправя? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??