3 ago 2017, 10:55

Самотен дух 

  Poesía
514 1 4
САМОТЕН ДУХ
В молитвените нощи, все безсънен,
се вглеждам в натежалата луна.
Душата ми се моли с вопъл тъжен –
„Върни се тук безкористна, сама!”
Простора пак смени лъчи сребристи
със крехките пространства на деня
и грейна слънцето, с очи златисти,
пред прага на очакваща врата.
Но теб те няма! Тъне във забрава
на моя дух любовната стрела,
а времето безжалостно минава, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Ангелов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??