Самотен път, нещастен и самотен

30 oct 2009, 11:58

Poesía » De amor

845 0 3

Аз бях толкоз безгранично глупава,
че вярвах на красивите лъжи.
Безгранично предана
на един измамник,
на една лъжа, наречена любов.
Аз бях толкоз безпределно ослепяла,
та черното
със бяло да объркам!
И мечти, и мисли -
всичко е било лъжа...
Няма обич, обич няма!
Само път, нещастен и самотен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Самотен път, нещастен и самотен

Искате да прочетете повече?

Propuestas