4 jun 2008, 8:12

Самотен си... 

  Poesía
779 0 12
Самотен си.
Пред теб по пътя - "синя жлъчка".
И цялата земя е тишина.
Най-близка ти е дрехата, с която си наметнат,
и божията светлина.
Повикай совата.
Не може да не знае
за дървото със силна кора.
И пак,
и пак разплиташ стегнатите възли на нервите.
Хралупата на спомена е с тясно гърло...
Душата откъм цветното обърнал, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маргарита Василева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??