Горчиво-тъжна, свята тишина
във църквата самотно се разхожда.
А Богородица от окадената стена
пространството с мълчание пробожда.
И плачат свèщите със восъчни очи,
къде са християните, не питат.
Спасителят на своя кръст мълчи,
със гвоздеи, забити във петите.
Забравени, светците все скърбят
и нищо ново, нищо не очакват...
Познават те греховния ни свят,
в смирение душите ни оплакват. ...