15 may 2017, 0:07

Самотна майка на дъждовни вéчери 

  Poesía
1305 12 25
Застинал в облачно сърдито изражение
и тегав, като грохнало магаре,
денят изкачва пак хълмисто възвишение
и бърза свойта мъка да стовари.
Такива дни в душата ѝ – премного.
Откакто той си тръгна, тъй се нижат.
И теглят своя впряг до изнемога.
А северняк насрещен гривите им стриже.
Неразличимо скучни в сивите си нощници,
се будят сутрин още преди нея.
И тя по навик става им заложница.
От птича клетка майчино им пее. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jane Doe Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??