В ъгъла на стаята седя

и, може би, приличам на играчка.

Неподвижна съм и изпълнена със самота,

нямам сили да направя нито крачка.

Ослепях, когато ти си тръгна -

кажи, как да виждам без твоите очи?

Отиде си и сърцето ми изтръгна -

рана имам, която силно кърви...

Ръце протягам, търся те сред тишината,

а единственият звук идва от моите сълзи.

Болката - пожар запали в душата,

до основи крепостта ми разруши...

Там, отляво, пепелта остана,

погребах небето си, пълно с мечти.

За теб  е само вината,

че (без жал) живота ми уби...