Самотна свещ озарява ти лицето,
виждам я във тъмните очи...
Светлината си играе там,където
до преди малко текли са сълзи!

Усмихваш се неловко и смутено!
Не мърдай,моля те..не говори!
Искам да те гледам кротко и смирено,
докато пламъкът в очите ти гори!

Искам да докосвам топлите ти длани,
искам да се сгуша в нежните ръце,
да забравя всичките си стари рани,
да залъжа болното сърце!

Знам,че слънцето коварно щом изгрее,
всеки ще поеме своя собствен път.
А когато първият петел пропее,
ще се прегърнем и за пръв,и за последен път!

Но въпреки това те чувствам нужен,
по-нужен и от въздуха дори.
И затова не искам да те виждам тъжен,
макар че мене също ме боли!

Върви си,моля те,не се обръщай,
не ме поглеждай с блеснали очи.
Не ме целувай и не ме прегръщай,
защото още повече ще ни боли!

Но ако решиш отново да се върнеш,
ела при мен с усмивка на лице.
И знай,че никога не ще си тръгнеш,
ще си останеш в моето сърце!