17 ago 2010, 20:19

Самотна в празна стая 

  Poesía
1002 0 0
Една прегръдка в този час.
От това най-много се нуждая аз!
Но оглеждам стаята студена
и съзнавам, че тя е празна, подредена.
Спомням си за дните си щастливи
и ми се иска днес да не бяха толкова сиви!
Да има смисъл да ги изживявам,
а не просто в тях да престоявам.
Проверявам кога за последно си ми писал,
макар че вече няма смисъл!
Минали са месеци и дни,
защо тогава празнотата още в мен стои... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Неделчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??