9 mar 2011, 21:58

Самотни часове 

  Poesía » Filosófica
5.0 / 3
652 0 5
САМОТНИ ЧАСОВЕ
Този месец дъжд и сняг вали…
Заедно навън са пролетта и зимата,
която трябва пак да си върви…
Аз със самотата и мига сте тримата.
Самотата – изповед за дни, които са били.
Мигът е лъжец, но иска да съм искрена.
Той ме пази от обърканите ми мечти.
А питам ли живота - кое е тук истина,
гръм цепи въздуха и всичко трещи.
Мъглата се оттегля на деня в ъгъла.
Сън ли е светът, пълен с лъжи? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Propuestas

Más obras »