3 jun 2015, 21:30

Самотни лири 

  Poesía » De amor
416 0 3

                                                           Самотни лири

 

Кога се разделих с младостта,

така и не разбрах.

Кога отлитна дързостта,

че скоро цяла побелях.

 

Ти  сякаш зад мене беше,

долавях топлината, твоя дух.

По устните целувката гореше.

В тъмна нощ, нежни думи чух.

 

В тъмна нощ и тъй печална

ти грееше от нежност,

носеше се песен жална,

годините градяха мост.

 

А там зад облаците бели

някой тихо с арфа свири,

сякаш на луната са живели

две влюбени самотни лири.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Тони,Антон и Ники благодаря ви за оценките
  • Интересен сюжет и добре пресъздаден! Харесах и го оценявам!
    Поздрави от мен и хубав ден!
  • Много тъжно и много красиво, Йони!Хубавата поезия се ражда по-често от болката. Превръщай тази незаслужена болка в поезия и светът ще започне да ти се усмихва!Прегръщам те! Бъди благословена!
Propuestas
: ??:??