14 dic 2014, 22:27
Самотни мисли
Доставя ли ти радост смърт на ближни?
Ако усмивка скрита плъзва по лицето,
в живота значи нещо си постигнал.
В червилото мъртвешко на съмнението,
под бледи устни, вярата умира.
Попарената от сланите пъпка
до пролетта си вече не достига.
По улеи от мисли се изцеждаш -
все по-надолу и надолу...
Бездната те вика.
Страхът е само скритото желание
да полетиш стремглаво и завинаги към нея,
след всичко станало необратимо.
От бремето на най-любимите неща -
ужасен бинт за истинските рани,
завинаги да се избавиш...
Мехлем-флуиден срещу лудостта -
пътека вярна,
килим за музиката на безкрая.
Светът отрича ценното и уникално -
Природата и Господ те предават.
Вземи кормилото в ръцете си.
Благодари на бурята, защото тя единствена те пази.
Погубен си от щастие, а любовта те дави.
Плувец зареян ще останеш,
стопил се в центровете
на студени океани.
Далеч от островите на блажените.
Далеч от брегове-химери.
Във самотата няма фалш.
Страданието те извайва -
Праксител на всемира.
Напредвай бавно.
Навлизай осмотично в саморазрушението -
финална фаза
на всичко истинно и свято.
И между Сцила и Харидба -
Вяра и Надежда,
непомамен,
през тесен и невидим пролив
ще достигнеш
пристана единствен -
Небитието призрачно
на Недочаканото...
Неосъзнатото
и предродилното
мистическо Желание!
© Младен Мисана Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Мисана, не съм написала фрагментите, за да демонстрирам импровизаторските си способности, а да подкрепя мисълта си, изразена в моя коментар: "на всичко може да се погледне от различни страни, в зависимост от светогледа и моментното душевно състояние на човека".
Чрез тези думи аз подкрепям позицията на Лирическия в творбата ти.
Негово е правото на различен поглед към реалността и към всепризнатите истини.
Правото на читателя е да го приеме или отрече... -
1. Кириле, съвсем ясно казах, че "Пътят на живота" е книга издадена в БГ през 1910г., но е библиографска рядкост. Основното в учението на Толстой е отказът от лично благо и обръщане към разума, като основно сетиво. Освен това, според Толстой, е много важно да бъде изградено четвъртото измерение, приживе.
2. Гери, прощавай, но това са си чисто комунистически приказки. Тези комунисти така ни възпитаваха, че ако през турско робство българинът е бил рая, то след тяхното 45 годишно управление се превърна в некачествен биоробот, в който блокът с надпис "активност" е трайно изключен от социалната мрежа. -
Културата на духа няма националност, Гери! Духът създава, чрез извисяването си, четвъртото - спасително измерение. От него с радост и усмивка посрещаш смъртта, като избавление от останалите 3 измерения.
В тях остава и умира животното в нас /при жестока агония и ужас от смъртта/, защото не се е родило в Дух! Но кой има вина за страданията и ужаса на това животно? Според мен най-вече то, защото е пропиляло прекрасните възможности, които му е предоставил Земният Байконур, за да полети към звездите. -
1. Благодаря ти, Елица! Чудесно си се сетила да обърнеш "вектора" на написаното от мен и да го свържеш, под формата на 3 чудесни фрагмента, с оптимистичното и животворящо начало, което е с право масово предпочитаното.
Откровено казано ме изумява винаги високото ти поетичното майсторство.
Ти си в състояние да напишеш красива поезия по произволно зададена тема, с носител конкретен текст и тук нагледно демонстрираш това.
Подобни умения са имали най-великите музикални композитори: Йохан Себастиан Бах, Волганг Амадеус Моцарт и Лудвиг Ван Бетховен. Те са правели множество блестящи вариации по тема.
Искам специално да ти кажа мерси и за високата оценка, която даде за текста ми!
Желая ти усмихнат и слънчев Калифорнийски ден и вдъхновена творчески нова седмица!
2. Благодаря на Ена и Анастасия за високите оценки, а специално на Анастасия и за позитивния й коментар!
Хубава и вдъхновена нова седмица и за двете ви!
3. Мерси, Райна за това, че оцени високо и коментира, чрез тези съдържателни и добре подбрани извадки, текста ми! Всъщност съм ти задължен и заради това, че ме провокира да извърша една корекция във финалната част на текста си.
Желая ти нови поетични инвенции през тази предколедна седмица!
Бог да е с теб!
4. Благодаря ти, за пореден път, Ванина, за редовната ти подкрепа - изразена чрез оценка и коментар! Много точно се насочваш именно към "житейската безсмисленост". Точно в тази твоя безпощадно точна формулировка се крие разковничето към смисловата компонента на стихотворението.
Нови поетични успехи в една слънчева за душата ти нова седмица, ти желая!
5. Чудесен коментар правиш, Дианжело! Дълбоко съм ти признателен за него и за високата ти оценка. По един блестящ начин ти изтъкваш главното русло, което може да даде ключ за тълкуване на моя текст, от определена гледна точка, а това ме избавя напълно от необходимостта да слизам на ниското ниво, на което пребивават констатациите и питанията на останалите коментирали /Порчев, Гериди, Кошмар 77/.
За съжаление немалко са хората, които живеят само на животинско ниво.
За тях Лев Толстой дава необходимите разяснения в своя феноменален труд "Трактат о жизни". Самият Толстой в продължение на 48 часа /без прекъсване/ е отговарял на въпроси от залата, пред която в Москва е коментирал текста си. Но това съчинение на Толстой е беблиографска рядкост. На български у нас то е издадено през далечната 1910г. /и никога повече/ и то в крайно оскъден тираж, под заглавието "Пътят на живота".
Голяма заслуга на българския издател е, че е събрал в една /доста обемна книга/ три епохални труда на Толстой: 1. "Путь жизни" /сборник с цитати от мисли, селекционирани от Толстой, на най-великите мислители на всички времена/; 2. Трактат о жизни; 3. Елементи от произведението на Толстой "В чем моя вера" и стъпалата на духовното развитие на личността /включващо необходимите условия за нейното извисяване, едно от които е и вегетарианството/.
Тази книга я няма и в Националната библиотека в София, където могат да бъдт намерени /в Събраните съчинения на Толстой/: "Путь Жизни", "Трактат о жизни" и в "Чем моя вера".
От само себе си се разбира, че Порчев /адвокат от Лом/, Гери /която сама признава, че не си пада по книгите/ и Кирил Колев /Кошмар 77/ едва ли са чели този труд на Толстой, даващ отговорите на всички въпроси свързани с въпросите на духовното развитие. По тази причина те разглеждат първите три реда на текста ми от тамастична гледна точка. А тогава ни най-малко не се учудвам на реакциите им.
Желая ти, Дианжело, нови поетични успехи и релаксираща нова седмица! -
Четейки първите редове,започвам да си мисля за тибетското виждане за живота и смъртта.Колкото и съвършени да сме в духовно отношение, ние сме ограничени в тялото си
и неговата карма. Но с физическото освобождаване чрез смъртта идва и най-прекрасната възможност да осъществим всичко, към което сме се стремили и в практиката, и в живота
си. Дори и за най-съвършените хора, достигнали до най-висша реализация, крайното
освобождаване, наречено паринирвана, настъпва само при смъртта. Ето защо тибетците
не празнуват рождените дни на учителите - празнува се тяхната смърт,момента на крайно просветление.
Дори и да греша,много ме замисли с този стих,Мисана
Поздравявам те за различното и оригинално мислене!
Приятна вечер и вдъхновение ти пожелавам! -
Дълбоко философско проникновение в "пътека вярна,
килим за музиката на безкрая". "Страхът е само скритото желание"- с него или се свиква или се оставяш да те повлече към бездната и... "а любовта те дави"- претворение на човешкото, отправило поглед към житейската без/смисленост..."Небитието призрачно
на Недочаканото", може би ако намерим "подслон" в"бурята, защото тя единствена те пази", ще дочакаме Недочаканото.И...тази лудост... нима не е там гениалността!? Поздравления, Мисана, накара ме да съпреживея! Благодаря ти! -
Оцених смелото и провокативно мислене, Мисана, което ревизира утвърдени понятия и всепризнати истини. Правото на твореца да има своя нестандартен поглед към реалността.
На всяко нещо може да се погледне от различни страни -
според светогледа и моментното душевно състояние на човека.
Поздрави и сбъдната нова седмица! -
Ами така да беше казала от самото начало, Ина! Съжалявам, че не те разбрах по този начин. Всичко ми прозвуча много загадъчно и някак неадекватно.
Някой беше казал - "Всичко е добре, когато свършва добре" /мисля, че приписват тази мисъл на Наполеон, ако не ме лъже паметта/. -
Е, значи всичко е наред и аз съм просто в грешка. Благодаря, че я разсея (: Исках да те помоля да напишеш стихотворение за избора си. Защо си такъв какъвто си - като личност. Ще ми бъдат интересни разсъжденията ти по въпроса - сега. Разбира се, това цели по-скоро да те запали, от колкото да изпълниш молба. За това, ако не ти събуди интерес, дори държа да не го правиш. Това е всичко, извинявам се, че не бях ясна по начало.
П.С.: хммм... Северина... ?! -
Честна дума, вече нищо не разбирам, Северина! Помолих те за известно разяснение на първия ти коментар, но получих втора - още по-голяма загадка. Благодаря ти, че тази нова загадка се съпровожда от едно наистина добро чувство, което оценявам високо и с което ме трогна.
-
Мисана, много се извинявам, нямам право да искам каквото и да било повече от теб. Жалко, че нещата са станали едностранни. Или може би вечността се е превърнала в повече от мен... Аз все пак ще си спазя пазителското обещание, дори да не искаш! Bon voyage, благодаря ти за всичко! Искрено!
П.С.: знаеш че нямах предвид смисъла
... -
1. Благодаря, че удостои с внимание това стихотворение, Северина!
Оценявам това. Финалът може и да издиша, но това е, което съм прозрял в живота си. Значи прозрението ми за живота издиша.
Откровено казано този ти въпрос не го разбрах:
"Може ли да ти направя една поръчка - защо направи избора си - такъв какъвто е?"
Ако внесеш някакво пояснение, за да разбера какво имаш предвид, то с радост ще ти отговоря.
Мерси, че ме считаш за вечен твой приятел! Аз наистина съм на няколко дъха от вечността.
2. Мерси за посещението ти, Евелина! -
Странни мисли, звучат доста прозаично - лишени от емоционалност, наистина като попарени от слана - по точно като човек спрял да обича света си...!!!
"Светът отрича ценното и уникално
в същността ти.
Природата и Господ те предават.
Вземи кормилото в ръцете си." -
Прекрасно е Мисана, много е добро. Струва ми се, че финалът ти малко издиша... една идейка. Може ли да ти направя една поръчка - защо направи избора си - такъв какъвто е? Само ако може и само ако го усетиш... Поздрав най-сърдечен - твой приятел вечен... (:
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ако това ти е причинило неприятно усещане, то най-покорно те моля за извинение!